Каква е дефиницията на понятието „юноша“ ?

    Термина „юношество“ произлиза от латинската дума adolescere, което означава „да израсна до зрелост“.  Юношеството е може би най-сложният и противоречив период от жизнения цикъл на човека. Това е възрастта между детството и зрелостта. Това е времето, през което психиката трябва да претърпи окончателна, завършваща цялото детство промяна, в резултат на която поведението трябва да се изгради до едно минимално, точно определено равнище, която да позволи по-нататъшното съществуване на индивида. Юношите са зрели хора, но продължават да живеят като деца под закрилата на родители и учители.   Нормално е осъзнаването на Аз-а да обърка юношата; той се опипва на ум, търси се, оглежда се, усамотява се. Преди всичко опитва се да разбере какво става с него, т.е. изследва се. Заплетен в безпорядъка на вътрешни противоречия, той се стреми да изясни нещата. Въображението му е объркано и трескаво, тъй като не знае откъде да започне и от кой край да подхване този огромен свят. Юношеството изправя детето пред редица предизвикателства. Настъпващите физически промени се изразяват в растеж  и изменение на тялото – външни и вътрешни прояви; физическо здраве, двигателни навици. Съзряването през този етап е последователно предварително програмирано изменение на организма и психиката. То се свързва със способността на всеки организъм да достигне точка на оптимална зрялост (най-удачното развитие на съответния орган на базата на генетичния код). При достигане на тази точка се използва понятието ръст. За различните органи на детето ръстът върви с различни темпове. Също така детето трябва да се справи и с интензивния физиологичен стрес за организма в резултат на бурното израстване.  Половото съзряване поставя непосредствената задача пред него да усвои своята маскулинна или фемининна социална роля. Юношата търси своята идентичност в екзистенциален хаос от ценностни алтернативи и жизнени философии. Той се бори за своята автономност, но се нуждае от сигурно привързване. Вярата в приятелството го изпълва със смисъл, но по-често го води към разочарование, отколкото към радост. Той очаква най-вълнуващата среща – с любовта и това го изпълва с трепет и страх. Юношата  трябва да разреши  редица  потенциални кризи и  е изправен пред избори, които ще предопределят пътят му в живота.

   Юношеството има 3 етапа:

1. Ранен етап на юношеството

 Този период е между 12 и 14 - годишна възраст, изпълнен с най-много трудности в живота. Детето изведнъж се събужда в напълно нов и различен свят. То започва да изпитва страхове, безпокойства и е атакувано на ежедневна основа от комплекси за малоценност. Юношеството започва с пубертета. Този период е свързан с промени в биологическото, социалното и когнитивното развитие и зависи от разнообразни фактори, като заобикаляща култура и биологично развитие.  Основните характеристики на този етап са приливите и отливите на пубертета, които са  неизмеримо резки.  Настроението и емоциите на тийнейджърите се менят непрекъснато.   Имат проблем с прекалено чувствителна съвест и ниско самочувствие.

2.  Междинен етап на юношеството

Това е етапа между 15-та и 17-та  година. Юношите вече се интересуват по-малко от физическите си характеристики и уменията си. Характерните за ранното юношество приятелства постепенно започват да се изместват от приятелства с противоположния пол. Идеализмът и вярата в доброто са чести спътници на тийнейджърите. Конфликтите са често срещани на тази възраст и тийнейджърите започват да се налагат с още по-голяма                                                                                               решителност.

3. Късен етап на юношеството

С преминаването на 18-та  година и навлизането в периода на двайсетте години  младият човек ще става все по-стабилен емоционално и  по-често ще съумява да прави разумни избори. 

Юношите не само преживяват биологични промени, но претърпяват и когнитивни промени - психични процеси, които имат отношение към мисленето и решаването на проблеми. Обхваща изменението в познавателните психични процеси (интелект, мислене,  памет , възприятие, усещане, въображение, реч и т.н.).

Жан Пиаже насочва изследователската си дейност към интелектуалното и когнитивно поведение по време на пубертета. В основата на теорията му за развитие на детето стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за интелекта. Той показва, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния, че логиката на детето е „друга логика“, че вътрешният свят на детето е „друг свят“. Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, преминавайки през различни стадии (сензомоторен, дооперационален, стадий на конкретните операции, на формалните операции).  При протичането  им  се следва определена последователност. Развивайки идеята за интелекта Пиаже акцентира върху отношението на детето към света, т.е. разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадийно развитие. За интелекта е характерно, че е свързан с биологични процеси, които изразяват самия жизнен процес и преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури. Функцията на интелекта  е неизменна през  целия  жизнен цикъл, независимо че се реализира с различни когнитивни структури.

    Мисленето при юношите е абстрактно. Появява се интерес към самото мислене, т.нар. рефлексивност. Причината за формирането й се открива в необходимостта на детето да обоснове своите мнения и гледни точки. Рефлексията възниква от външната дискусия, обсъждания, спорове между децата. Тя е със знакова функция на съзнанието и зависи от характера на знанието.

Разкрива се връзката между езика и мисленето като твърде сложно. Езикът не може да обясни изцяло мисленето, защото същността на мисленето се открива не в езика, а в действието. С появата си езикът започва да преобразува мисленето. Той е необходим за построяването на вътрешния план.

В юношеския период паметта претърпява сложно развитие. Тя дава възможност на детето да организира своя вътрешен опит. При юношите се обособяват следните форми на паметта: съзнателна, преднамерена, метапамет (включва рефлексията върху самата себе си). При преднамерената памет материалът, който трябва да се запомни, се отделя като цел на дейността. Отношението мотив – цел придава смисъл на това, което се прави от детето. Важно условие за преднамерените форми на паметта е използването на различни стратегии, които осигуряват реконструкция на миналия опит, откриване ново отношение на детето към този опит.

Социализацията на детето по време на юношеството е интересно явление. Характеризира се със стремежа му да изгради тесни връзки с другите, да предизвика тяхното внимание и одобрение. Освен това в тази възраст децата са изключително чувствителни и емоционални. Емоциите изразяват отношението на детето към света и начина, по който възприема себе си.

Здравото юношество, по време на което са решени всички развитийни  задачи, има в резултат здрава личност, която генерира обширен и пластичен репертоар от стратегии за справяне в отговор на нормалните превратности в живота и е база за здравословния баланс между автономия и свързване с другите хора.